Камен Старчев – Железен орден 2019

Камен Старчев - Железен орден 2019

kamenstartchev.com

https://www.youtube.com/watch?v=sIjZHykNxg4

РЕФЛЕКСИИ: Камен Старчев взе „Железен орден за съвременно изкуство”

Човекът е изчезнал. Парчета от митове или пък части или просто сенки може и от предполагаеми машини. Архитектонични детайли в свой ритъм напомнят на съоръжения. Стурктури в изряден разпад са обхванати от свой собствен непонятен смисъл, цел и пребиваване. Присъстващо отсъствие. Порядък и деструкция.
Фино, изискано, нечовешко – поглед към реалност, без да знаем коя е, но сме сигурни, че може да я има точно такава, в естетика на отчуждеността, отстранеността, на прецизно отстранени самодостатъчни структури. Отстраненост в съзерцание на Битие в себе си, в което художникът е надзърнал през процепа на невъзможното. Присъстващото отсъствие на човешкото клони към източни практики, създаващи простота и съвършенство.И в тази своя практика художникът разбива всички клишета, с които може да е натоварено едно дигитално изображение.

камен старчев и венцислав занков

железен орден за съвременно изкуство 2019

железен орден 2019 анонс

Железен орден за съвременно изкуство 2019

„Железен орден за съвременно изкуство” се връчва веднъж годишно на визуален артист, галерия или независима организация, действащи в полето на съвременното изкуство, с което допринасят за нов, друг и различен поглед за разбирането му и е извън полезрението на масмедиите и официално представяща се култура и изкуство, но с ясен принос към тях. Отличието има и за цел да открои независими артистични дейности, които надскачат локалния контекст на „правене на изкуство”.

 

Основан е през 2010 от Венцислав Занков и първи носител на отличието е Веселина Сариева.

На 1-ви май 2019 година се връчва за десети път „Железен орден за съвременно изкуство”

Място Хамбара ул. „6-ти септември” 22, София.

Време  начало 19.00 часа

 

Мотивация за избора на артиста за 2019 година

Човекът е изчезнал. Парчета от митове или пък части или просто сенки може и от предполагаеми  машини. Архитектонични детайли в свой ритъм напомнят на съоръжения. Стурктури в изряден разпад са обхванати от свой собствен непонятен смисъл, цел и пребиваване. Присъстващо отсъствие. Порядък и деструкция.

Фино, изискано, нечовешко – поглед към реалност, без да знаем коя е, но сме сигурни, че може да я има точно такава, в естетика на отчуждеността, отстранеността, на прецизно отстранени самодостатъчни структури. Отстраненост в съзерцание на Битие в себе си, в което художникът е надзърнал през процепа на невъзможното. Присъстващото отсъствие на човешкото клони към източни практики, създаващи простота и съвършенство.И в тази своя практика художникът разбива всички клишета, с които може да е натоварено едно дигитално изображение.

 

 

Да променям с прецизност и точност детайли, да променям цялата композиция и елементите в нея и т.н. и т.н… Толкова за техниката. Създаването на изображение, неговото възприемане и разчитане са едни от най-интересните неща на света. Нещо, в което ръката винаги е била един от най-предпочитаните посредници.

 

Има безброй начини за създаване на изображение. Всяко изразно средство е специфично и се различава от друго. Изборът, независимо от какво е продиктуван, винаги води до различен резултат. Не бих могъл с акварел да направя това, което бих постигнал с акрил и обратното. В крайна сметка целта винаги е изображението. Не случайно не използвам думата картина, а изображение.

 

Истина е, че от години рисувам ползвайки електричество. Нищо от това, което съм направил, нямаше да е възможно, ако не разполагах постоянно с еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V. Винаги съм спазвал правилата за безопасност, без да ползвам гумени ръкавици (нали рисувам без ръце).

 

 

Години наред се занимавах само с музика. Нямах никакво намерение пак да рисувам. За себе си бях стигнал до извода, че има смисъл да го правя отново, само ако мога да постигна с изображение същото усещане, което мога да постигна с музика. Тоест изразното средство е въпрос на избор.

 

Слушам музика през останалото време. Докато рисувам – не.

 

Със сигурност има дни, които не са преброени.

 

Водата ще получи частична или пълна амнезия, необяснимите явления ще си останат необяснени.

 

Спомените ще се разделят със своята материалност и ще изчезнат, без това да промени количеството материя. И само пяната ще остане отгоре, поне за малко.

 

 

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

 

 

Носители на отличието от основаването му са:

2018

Красимир Кръстев RASSIM

изложба „СОЛ” /ONE MONEV gallery/

Мълчанието.

С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава във взаимодействие с природата изложба, която в своята тотална и завършена цялостност става произведение на изкуството и е смислен отказ за участие в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Солта на живота е вече някъде другаде.

 

 

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

 

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

Красимир Кръстев – RASSIM. Носител на железен орден за съвременно изкуство 2018

Мълчанието.

С ясен и преднамерен отказ от каквито и да е връзки със социалното и културното настояще, Рассим създава в заимодействие с природата изложба, която в своята цялостност и завършеност става произведение на изкуството. С професионалното овладяване на материя и простраство, изложбата „Сол” предоставя на въображението единствено и пълно чисто естетичесто преживяване, затворено към каквито и да е спекулации за злободневност, меркантилност, актуалност и дискурсивна концептуалност, присъща на съвременното ни изкуство. Философията на мълчанието, споделена от автора в контекста на досегашните му артистични практики е заявена позиция спрямо това настояще и мястото на артиста в него. Мълчанието е повече от пазене на тишина.

 

Красимир Кръстев RASSIM  – CV https://www.onegallery.eu/copy-of-rassim

СОЛ/SALT,  2018,  ONE MONEV gallery, София

връчване 01.05.2018 ONE MONEV gallery, София

железен орден за съвременно изкуство 2018

 

Какво

Железен орден за съвременно изкуство 2018

На 1-ви май 2018 година в галерия ONE се връчва за девети път „Железен ордан за съвременно изкуство” на художник и събитие, касаещи друг поглед върху съвременното българско изкуство, което е извън полезрението на масмедиите и официално представената култура и изкуство, но с ясен принос към тях.

Мотивацията за избора на артиста за 2018 е преди всичко в търсене на истинността в изкуството, професионализмът и качеството на работа, уникалността в подхода и актуалността му към настоящето като живот.

Социалното и политическото състояние на живеенето е разочароващо, индивидуалните усилия, бунт и протест са доведени до безмислие, безпредметни са. Дискурсивите практики в съвременното ни изкуство са доведени до визуални карикатури, и коментари на политическо коректно поведение. Изкуството е обезсилено. Художникът и единствената смислена неговата реакция е в отказ да участва в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Остава природата, оставя я тя да действа вместо него. Същият този художник преди години, прекарвайки през собствената си телесност социалното като лично битие и преживяване, създаваше феномени в съвременното ни изкуство, разпознати  и по световни арт форуми. Днес оцеляването на духа минава през отказ и вътрешна емиграция, напускане изоставяне на изкривеното до уродливост от посредственост, наглост, некадърност, простотия, конформизъм, цинизъм, официално официозно , кичозно културно поле на обществeното ни битие. Солта на живота е вече някъде другаде.

 

Къде 

ONE Gallery, ул. Ив. Вазов 14, София

 

Кога

01.05.2018

От 18.00 часа

 

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков”

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

 

 

 

Носители на отличието от основаването му са:

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

 

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

 

Косьо Минчев железен орден за съвременно изкуство 2017

Въплътена страст

В съвременното изкуство в своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.
Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

Железният орден за съвременно изкуство отива в Ню Йорк

http://bnr.bg/post/100834657/vencislav-zankov-jelezniat-orden-e-otlichie-izvan-legitimirashtite-nagradi-na-vlastta

http://bnr.bg/hristobotev/post/100836580

http://news.dir.bg/news.php?id=25808663

железен орден за съвременно изкуство 2017

Кога:

24.05.2015 от 19.00 часа

За разлика от предишни години, тази година датата на връчването е изместена от  1-ви май на 24-ти май. Промяната е наложена от специалното присъствие на номинирания за „Железен орден” 2017, който идва от Ню Йорк за церемонията в деня на празника на българската просвета и култура. Освен официалната държавно легитимирана култура, ще имаме възможност да  празнуваме и присъствието на друга култура.

 

 

Къде:

Галерия Аросита
ул.”Врабча” №12,Б

За контакт В. Занков
0887519794
vzankov@yahoo.com

 

Какво:

 

Железен орден за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ  2017

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Стардащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно неназовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и доравене с форма и материал  връща на живот идеята за сукулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството…

носители 2010-2016

 

Носители на отличието от основаването му са:

2016

Сдружение „Изкуство в действие” и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното” и „проектното” в изкуството.

 

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт” и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита”, фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА”  „Fin du Monde” 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист”, /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

 

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

 

2011

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат” , „Колоритът задължителен”,  Corpus Alienum”,  „Скрита триизмерност”,  „Вагон за особено внимание” , „В защита на твърдия материал” , „Движение с черна кутия”,  „Двигатели с регионално предназначение”  – изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

 

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.