СПАРТАК ДЕРМЕНДЖИЕВ
НОСИТЕЛ НА ЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО 2014

ОТЛИЧИЕТО СЕ ПРИСЪЖДА ЗА:

·        КРАЯ НА СВЕТА  „Fin du Monde”2013

„Когато си чакал, а няма повече време… когато си крещял, но никой не те е чул… когато си блъскал, но нищо не се е променило… когато си плакал, но никой не се е трогнал… когато нямаш своето място… когато не приемаш света… когато дори не питаш защо… Тогава си стигнал „Края на света”.

Спартак Дерменджиев / ЧЕРВЕНАТА КЪЩА – 2 декември 2013

·        нициативата и идейния проект за издигането на паметник на Георги Марков на площад “Журналист”

·         За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложбисред които:

· “НЯМА ЩАСТЛИВИ БЪЛГАРИ”, 2000, СГХГ,

·„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА”, 1997 - политико-порногравска изложба в галерия “Стълбата”

 

 

 

КРАЯ НА СВЕТА  „Fin du Monde”2013
http://youtu.be/vwSUII8WB4Y

 

Журналисти и критици определят моите работи като еротични. На това аз раздразнено отговарях, не еротичн,  а цинични.

Истината е, че винаги съм смятал, че моите изложби имат социални послания. Тази също. Това което съм нарисувал не е сексуална сцена, нито е еротично.Това е портрет на съвременния човек.Това е една метафора, един символ за човека и обществото „as a two way street”

 

направих някакъв паралел с картината на Курбе   L’Origine du monde и реших, че така изложбата ми  „Fin du monde”  става по- разбираема и приемлива за показване. Но вероятно не достатъчно защото дори и тези които показват алтернативно изкуство не бяха  очаровани.Осъществяването на този проект стана благодарение на „Центъра за култура и дебат Червената къща” и г-н Антоний Дончев за което им благодаря.

 

 

 

 

НЯМА ЩАСТЛИВИ БЪЛГАРИ

изложба скулптурни портрети СГХГ 2001

http://youtu.be/5suslczAgLo

 

 

 „Няма щастливи българи означава, че „ днес” не сме по – щастливи от „вчера”

Българската „демокрация” прикрива циничен капитализъм (икономически неефективен, неморален и незаконен

Икономиката не е пазарна а партийна.   Обществото не е гражданско а е партийно.

Българската демокрация – диктатура на организираната посредственост.

Моралът на българската демокрация – преклонение и подчинение пред силата и компенсаторно желание за линч на слабия.

Химнът на българската демокрация звучи с фашистки фалцет.

Възкресе ли Христос българино? За мен – не! А за теб?

Мотото на изложбата и думите ми не обвързват с нищо  портретуваните”.

Спартак Дерменджиев – Парис

 

 

„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА” 1997

Мото на една политика-порнографска изложба

 

„Българи курва тоталитарна”- тези три думи са моят протест, моето отчаяние.

В какво да вярвам, на кого да вярвам?

Нито комунистите са комунисти, нито демократите са демократи, нито икономиката е пазарна, нито обществото е гражданско, нито журналистиката е независима, нито изкуството е свободно.

Комунистите са капиталисти, демократите са башибозук, икономиката е мародерска, обществото е робско, журналистиката е купена, изкуството уплашено.

Тежко и горко на българския народ, тежко и горко!

Е, какво е тогава България ако не „курва тоталитарна”? Може би „девица демократична”?

Обидно е нали? Боли! Така е …

Спартак Дерменджиев 1997 г. (автентичен текст от изложбата )

 

 

 Идеята разглежда цинизма като убежище на слабия, беззащитен човек, като негова единствена възможност да приеме живота.

Тези пластики и рисунки изповядват неспособността да различим (нежеланието и безсилието ни да различим) добро от зло, истина от лъжа, грях от праведност.

Искам да представя моралните стойности като „свлачище”.

Безнадеждността и безсмислието водят до цинизъм. Вулгарното и пошлото могат да се превърнат в основни естетически категории.

Чрез цинизма и пошлостта  разказвам за:

- инфантилността на „доброто”

- универсалността на „злото”

- необходимостта да вярваме в лъжата

- неспособността да приемем истината

- превръщане на пошлото в красиво

Спартак Дерменджиев