за контакт: 0887519794

vzankov[at]yahoo.com

„Възможно-Невъзможно: идейни проекти за естетизация на градската среда”

  • БНР - програма Хоризонт -"Графити по въздуха" - 20.10.2011 - 19-20 часа интервю със Венцислав Занков
  • БНР - програма Хр. Ботев 17.10.2011 - 17-18часа интервю със Венцислав Занков

Кога: 18.10.-31.10.2011

Откриване: - 18 октомври ( вторник ), 18 . 30 ч.

Къде: Център за култура и дебат „Червената къща”

Кой: „ Фондация за съвременно изкуство Венцислав Занков” , с подкрепата на Столична програма „ Култура” 2011 и Централен фонд за стратегическо развитие към Нов български университет и е част от инициативата за кандидатстване на София за европейска столица на културата 2019.

СТОЛИЧНА ПРОГРАМА “КУЛТУРА” 2011
в подкрепа на кандидатурата на София
за европейска столица на културата


Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ

 

 

Какво:

Възможно-невъзможно са двете крайни точки на движението на махалото на мисълта или това - на желанията – мъртви точки с нулева кинетична и с най-голяма потенциална енергия. Там възможното става невъзможно, невъзможното – възможно.

Амплитудата на колебанията на махалото зависят от големината на тежестта/на мисълта и на желанията/ и дължината на окачването /им към реалността/ Динамиката се осъществява между тях, в лашкането от едната до другата крайност в преработване на потенциалната в кинетична и отново в потенциална енергия. В ритмичното люлеене между възможното и невъзможното и невъзможното-възможно, се създава илюзията за движение като придвижване.

Можеш да правиш изкуство, само когато вярваш в утопията, че можеш да промениш света. Трудността е именно в това, във време когато няма повече утопия, да се открие по-нататък добро изкуство.

Кристиан Болтански в разговор с Дорис фон Дрателн

Декември 1990 Париж

Kunstforum, Bd. 113, Mai/Juni 1991

 

 

Метаморфозите на не-мястото

Всеки един хубав проект съдържа в себе си утопия и степен на невъзможност, с което и потенциал да превърне едно „не”-място в Място, като му придаде част от енергията на своята утопичност и това го прави хубав.

        

През последните 20 години естетизацията на градските пространства в София с постоянни скулптурни и пластични композиции или е с неясен процедурен произход, което води до неясен естетически резултат и предназначение, или е свързана с интерпретирането на националното символно и историческо наследство. Малко са художествените образци, които да напомнят, че София е съвременен европейски град, който има не само архитектурно-историческо наследство, но и съвременно трайно виждане за изкуство в градска среда.

 

Очевидна е потребността от актуализиране на мненията за ролята, мястото и значението на пластичните изкуства в публичното пространство, както и процедурите и критериите за тяхното реализиране.

 

Чрез представянето в изложба на 10 идейни проекта с концепция, пластични решения и онагледяване чрез средствата на дигиталния монтаж присъствието им в градската среда на столицата, „Възможно-Невъзможно: и дейни проекти за естетизация на градската среда” има за цел да провокира осъвременяване на виждането за ролята, мястото и значението на скулптурата в публичното пространство, както и да постави въпроси относно процедурите и критериите за нейното реализиране.

 

На 27.10.2011 г. от 19.00 часа, паралелно с изложбата, се планира среща-разговор „Скулптурата и градът?” с представители на Столична община, Министерство на културата, Съюза на българските художници и независими творци относно политики и практики, касаещи скулптурата в публичното пространство – по света и у нас.