Дългите Сенки на Залеза

Проект за скулптурна композиция в

Района на Национален музеен комплекс „Арсенала”

/Национален музей „Земята и хората” , сградата на гарнизонното стрелбище и бившата административна сграда /Щаба / към Арсенала – бъдещ музей за модерно изкуство/

ГРАДЪТ И ПЛАНИНАТА

„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –

като теменужен остров в лунносребърни води...”

Христо Смирненски, „Цветарка”

Първият регулационен план на София след Освобождението е приет през 1880 година. Планът отрежда много терени за обществени градини и паркове, изграждат се Александровската (Градската) градина, Царската Ботаническа градина, Царската Зоологическа градина, започва и алейното залесяване на софийските улици и булеварди.

С градоустройствения план на столицата от 1892 година се отделя особено внимание на зелената система на София и е маркиран първият столичен парк – Борисовата градина, теренът на който е включвал предимно частни имоти, изкупени от собствениците им. Със същия план е очертано и началото на Южния парк в частта му около НДК и Арсенала – сега Южен парк - Първа част. Отреждането на тези терени за паркове се запазва и с всички последващи градоустройствени планове на столицата.

Приетата през 1934 година Наредба-закон за застрояване на столица София създава предпоставки за изработването на Общ градоустройствен план на София. Задачата е поставена на известния европейски специалист проф. арх. Адолф Мусман, проектирал градоустройствени планове на Щутгарт и Дюселдорф. Професор Мусман успява само за две години да изпълни с високо професионално умение възложена му задача. Проектираният от него план, известен като плана „Мусман” е утвърден от Народното събрание през 1938 година с Наредба–закон за одобрение на Общия градоустройствен план на Столичната голяма община.

Идеята на арх. Мусман за превръщането на София в богато озеленен град е защитена чрез блестящо развитата мрежа от паркове и озеленени части на града. Трите големи парка - Западният, Южният и Дървенишкият, са обединени с други свободни пространства чрез един своеобразен „зелен ринг" и превърнати в една цялостна зелена система.

Мощен „зелен клин" осигурява връзката на града с Витоша. Тази схема на зелената система се запазва във всички следващи градоустройствени планове, като се развива с нови паркови територии.

През седемдесетте години на ХХ-ти век се проектира Южния парк в четири части и се осъществява изграждането на Първа, Втора и Трета част. През 1985-1986 год. е одобрен и проект за изграждане на Южен парк – четвърта част, който не е реализиран, тъй като не са проведени отчуждителните процедури за осигуряване на терени за целите на изграждането му върху имоти, частна собственост.

Южният парк е структурообразуващ елемент за града и зелената му система и е предвидена по плана „Мусман" като основен зелен клин към Витоша. Идейният проект е разработен и одобрен през 1972 г., когато започва и неговото строителство. Териториално са обособени 4 части. В края на 70-те години, с построяването на НДК, I част отпада и се превръща в „околно пространство" - площад на двореца. В началото па 80-те години по актуализиран проект започват начални действия по реализация на II част, но поради липса на средства те са спрени. На тази част започва строителството на хотел „Хилтън". Най-значителна е реализацията на III част, която започва през 70-те години.

Същинският Южен парк е планиран в пейзажен стил (английски парк). Планировката е подсказана от разнообразния релеф и богатството на теренни форми. Структурно в парка са обособени 4 сектора. Главният подход, изграден върху равнинната част от терена, е оформен като декоративна настилка с богати цветници с геометрични форми.

В детския сектор са разположени няколко площадки, водни съоръжения и малки заведения за хранене. По стръмния скат под Правителствена болница са изградени няколко тематични изгледни площадки, които предлагат отдих и съзерцание. Предвидената по проект пейзажна корекция на р. Дреновичка остава нереализирана, поради голямото наводнение.

ИдЕяТа: СкУЛпТуРнАтА кОмПоЗиЦиЯ кАтО

БОЖЕСТВЕНИЯ ДЪХ, КАТО ВДЪХВАНЕ НА ЖИВОТ

Всяка проява на божествената реалност – а такава е сътворението в очите на вярващия – е възприемана в ислямската мистика за божията сянка, черна светлина, мрачен обеден час. Всяка форма определя границите на битието, тя не е нищо повече от сянка, произлязла от една по-висша светлина която прикрива и разкрива едновременно

• Земята и хората, натурата и културата: основните ценности в разгръщането на живота и природния баланс.

• Традиция и модерност: съвременният пластичен поглед към традиционни сакрални събития, образи и символи.

• Иманентно и трансцедентно: връзка на ежендневно битовото с вечното и божественото.

• Материално и духовно: дух и материя, одухотворявавне на материята, което е и същността на Скулптурата.

• Човешко и природно ( божествено ); m лътно и безплътно ( безтегловно/ ) светлина и сянка.

Светлината е свързана с божественото , сенките са неотделими от материалното: със залеза на божественото и трансцедентното сенките стават дълги.

[ мемориал на бъдещето: преклонение пред силата на за живота ]

Врата та на Проявлението: Празникът на Тримата Влъхви

Лъчите символизират светлинно излъчване, което се разпространява, от център, слънце, светец, герой, дух... и се насочва към други същества. Те изразяват плодоносно въздействие от материален или духовен характер.

Речник на символите” Жан Шевалие, Ален Геербрант българско издание издателска къща „Петриков” 2000 София, том първи стр 640

Влъхва (мн.ч. влъхви, стб. влъхвъ) в славянското езичество означава жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител. Старобългарското влъхвъ е в основата на думата влъшьба (вълшебство) и влъшьбникъ (вълшебник).

Влъхви са се наричали древните славянски жреци, които освен, че служели на боговете, извършвали и различни магии в полза на рода, племето, за възстановяване на природния баланс. Въобще били оръдие на боговете, спомагали за съблюдаването на върховния божествен закон Правда и имали силно изразени шамански функции.

В смисъла на езически жреци, звездобройци, е употребено понятието влъхва и в Библията. В Новия завет (Матей 2) тримата влъхви, водени от Витлеемската звезда, идват да се поклонят на новородения Исус Христос и да му поднесат дарове. Имената им се срещат едва в средновековни източници, както и в гръцката ерминия на Дионисий от Фурна в порядък: Каспар, Мелхиор и Балтазар.

Пак според Евангелието те са се ориентирали по звездите.

РЕАЛИЗАЦИЯ

Място

проект за парка между хотел “Хилтън” музей “Земята и хората “ и мол “София сити център”

Размери

широчина- 5.20м, дъмжина - 3.90м, височина на фигурите -3.25м височина на композицията 8.30м

Материал

шамот, бронз, стомана