"Те победиха" мемориал на безсмъртните.
Място пл. "България"2011

СТОЛИЧНА ПРОГРАМА “КУЛТУРА” 2011
в подкрепа на кандидатурата на София
за европейска столица на културата


Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ

memorialNDK_1_flat copy

memorialNDK_2_b_flat copy

memorialNDK_3d_1 copy

memorialNDK_3d_2 copy

memorialNDK_map_flat copy

Те победиха

 

Три казарми - на 1ви и 6ти полк на Първа Софийска пехотна дивизия, по-известна като Желязната - са били разположени на мястото, където днес се издига НДК.

 

 

Дивизията води победни боеве с турците при Люлебургаз, Бунархисар и Чаталджа по време на Балканската война.

 

В Междусъюзническата война полковете й бият сърбите към Ниш и се сражават с гърците по поречието на Струма. През първата световна война : В Сърбия Дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният й марш започва при превземането  на Тутраканската крепост. При Кубадин прегазва на нож руските части. Седмици по-късно полковете й преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ. През 1917г. са прехвърлени на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и Солунското примирие са предадени в плен, без полково знаме да попадне у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на десетки офицери, крили ги под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи. След бягства и нощни преходи връщат знамената в двореца.

 

 

Признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк, на мястото на днешното НДК три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4000 загинали офицери, подофицери и войници.

 

1-6-polk

 

1-6-polk1

 

 

Монументът се превръща в място за тържества, помени, паради, и други военни чествания.

За да разчистят терен за бъдещия Двоец на културата комунистите разрушават паметника.

 

 

Те победиха

Мемориал на безсмъртните

2011

 

 

 

Изграден на пл. „България”, смисълът, зададен от историята на мястото, се разширява именно от днешното му име, с което значението на паметника прераства в мемориал на безсмъртните.

 

Безсмъртните са идеални, нематериални, невидими и живеят в съзнанието на хората – това е памет и затова са безсмъртни. Смъртта на безсмъртните е в забравата.

 

Помненето в 21в. е все по-трудно поради огромното ежедневно количест в о информация, която мозъкът е принуден да обработва за единица време. Затруднена паметта се опира на изкуствената памет, а светът се дублира в дигиталното си отражение, което все по-често престава да отразява своя първообраз.

 

Мемориалът на безсмъртните предлага освен класически физически образ излят в бронз и нематериално и невидимо присъствие. Електронен архив с имената на безсмъртните се излъчва в пространството около паметника.

 

Всеки, който има функция Bluetooth /или безжичен достъп до интернет/ на телефона си, е достатъчно да я активира и започва да получава текст, видеокадри, картини и звуци, напомнящи за историята на мястото, припомнящи имена на безсмъртните в българската история/като текст или като аудио-запис - произнесени думи, имена/ Всеки достъп до архива е уникален и произволен, с което се избягва линейната последователност присъща на всеки списък. Технологиите улесняват и позволяват предаването и на визуални и аудиоматериали.

На важни национални празници се излъчва информация –текст визия и звук свързани с конкретния случай.

 

Паметните плочи и надписи са заместени с потока невидима информация, обгръщаща паметника, а окото остава да възприеме чистата скулптура. Остава и тръпката от срещата на видимото с невидимото.

 

„Те победиха :Мемориал на безсмъртните” предлага нова интерпретация на ползването и прилагането на нови технологии в скулптурата и в нейното възприемане/приемане в публичното пространство, като съчетава класическото пространство с виртуално.

 

© 2011 Ventsislav Zankov