Войната и светът

Паметник на площад „Знаме на мира ” кв . Павлово , София

На 15 април 1935 г . в кабинета на американския президент Франклин Рузвелт се събират двайсетина мъже в тъмни костюми .

Те са представители на САЩ и страните от Централна и Южна Америка . Поводът да са в Овалния кабинет е подписването на пакта „Рьорих “ - първият международен договор за защита на културните ценности по време на война и в мирно време . Инициатор на идеята е Николай Рьорих - руски художник , философ , организатор на най - голямата научна експедиция на ХХ век и страстен поклонник на Изтока . Отличителен знак на договора става знамето на мира - бял фон с три съединени червени сфери в кръг , което е трябвало да се развява над културните паметници по света . Малко известен е фактът , че това е далечната предистория на асамблеята „Знаме на мира” . И името , и девизът й „Единство , творчество , красота ” са заети от философската система на Рьорих

Св . архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария Завет ( заедно с Гавраил , Рафаил и Уриил ) и един от седемте архангели в Библията . B народните вярвания е известен като " душевадец ": той се спуска при умиращия , с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят , където заедно със св . Петър я отправя в райската градина или в пъкъла ( според това дали е праведна или грешна ).

Архангел Михаил e още водач на ангелите и светец - покровител на войниците . Като началник на небесните войнства , Михаил е наричан също и " архистратиг " в православната традиция .

Архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Михаил буквално преведено означава "Кой е като Господ?" (miyka'el бил бойния вик на небесните армии на иврит).

Колоната с ангел с вдигнат меч

е ситуирана в центъра на площада, от който тръгват осем лъча в четирите главни посоки на света към които се прибавят и междинните./виж картата/

Св . Архангел Михаил взима душата на богатия . Стенопис от Рилския манастир

„Войната и светът” е всъщност превод на оригиналното заглавие на романа на Л. Толстой, който е известен като „Война и мир”, с което става един от най-показателните гафове в историята на превода.