СПАРТАК ДЕРМЕНДЖИЕВ
НОСИТЕЛ НА ЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО 2014
ОТЛИЧИЕТО
СЕ ПРИСЪЖДА ЗА:
·
КРАЯ НА СВЕТА „Fin du Monde”2013
„Когато
си чакал, а няма повече време… когато си крещял, но никой не те е чул… когато
си блъскал, но нищо не се е променило… когато си плакал, но никой не се е
трогнал… когато нямаш своето място… когато не приемаш света… когато дори не
питаш защо… Тогава си стигнал „Края на света”.
Спартак
Дерменджиев / ЧЕРВЕНАТА КЪЩА – 2 декември 2013
·
нициативата и идейния проект за издигането на паметник на Георги Марков на площад “Журналист”
·
За моралната и социална ангажираност
относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени в неговите самостоятелни изложбисред които:
· “НЯМА ЩАСТЛИВИ БЪЛГАРИ”, 2000,
СГХГ,
·„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА”, 1997
- политико-порногравска изложба в галерия “Стълбата”
КРАЯ НА СВЕТА „Fin du Monde”2013
http://youtu.be/vwSUII8WB4Y
Журналисти и критици
определят моите работи като еротични. На това аз раздразнено отговарях, не
еротичн, а цинични.
Истината е, че винаги съм смятал, че моите изложби имат социални
послания. Тази също. Това което съм нарисувал не е сексуална сцена, нито е
еротично.Това е портрет на съвременния човек.Това е една метафора, един символ
за човека и обществото „as a two way street”
направих някакъв паралел с картината на
Курбе L’Origine du monde и реших, че така изложбата ми
„Fin du monde” става по- разбираема и приемлива за показване. Но
вероятно не достатъчно защото дори и тези които показват алтернативно изкуство
не бяха очаровани.Осъществяването на този проект стана благодарение на
„Центъра за култура и дебат Червената къща” и г-н Антоний Дончев за което им
благодаря.
изложба скулптурни портрети СГХГ 2001
„Няма щастливи
българи означава, че „ днес” не сме по – щастливи от „вчера”
Българската „демокрация” прикрива циничен капитализъм (икономически неефективен, неморален и
незаконен
Икономиката не е пазарна а партийна. Обществото не е
гражданско а е партийно.
Българската демокрация – диктатура на организираната
посредственост.
Моралът на българската демокрация – преклонение и подчинение
пред силата и компенсаторно желание за линч на слабия.
Химнът на българската демокрация звучи с фашистки фалцет.
Възкресе ли Христос българино? За мен – не! А за теб?
Мотото на изложбата и думите ми не обвързват с нищо
портретуваните”.
Спартак Дерменджиев – Парис
„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА” 1997
Мото на една политика-порнографска изложба
„Българи курва тоталитарна”- тези три думи са моят протест,
моето отчаяние.
В какво да вярвам, на кого да вярвам?
Нито комунистите са комунисти, нито демократите са демократи,
нито икономиката е пазарна, нито обществото е гражданско, нито журналистиката е
независима, нито изкуството е свободно.
Комунистите са капиталисти, демократите са башибозук,
икономиката е мародерска, обществото е робско, журналистиката е купена,
изкуството уплашено.
Тежко и горко на българския народ, тежко и горко!
Е, какво е тогава България ако не „курва тоталитарна”? Може би
„девица демократична”?
Обидно е нали? Боли! Така е …
Спартак Дерменджиев
1997 г. (автентичен текст от
изложбата )
„Идеята разглежда цинизма като убежище на
слабия, беззащитен човек, като негова единствена възможност да приеме живота.
Тези пластики и
рисунки изповядват неспособността да различим (нежеланието
и безсилието ни да различим) добро
от зло, истина от лъжа, грях от праведност.
Искам да представя
моралните стойности като „свлачище”.
Безнадеждността и
безсмислието водят до цинизъм. Вулгарното и пошлото могат да се превърнат
в основни естетически категории.
Чрез цинизма и
пошлостта разказвам за:
- инфантилността на „доброто”
- универсалността на „злото”
- необходимостта да вярваме в лъжата
- неспособността да приемем истината
- превръщане на пошлото в красиво”
Спартак Дерменджиев